За нас Контакт
Начало Случки Случайна ТОП 10 Разкажи ни
Истории от живота ми - бригада
1.8/5 (5 гласа)
Имахме бригади, после станаме ръководители и така се наместих и аз на една бригадка, не плащаха, ама имахме готини гимназистки. Всеки ден можехме да освобождаваме по някой ученик от работа за да помага в щаба, да пише да носи, ама не домати на безкрайното поле, а хартии, знаменца и таблички – лека и приятна работа.
На втората смяна бригадири вече се специализирах да работя с ученичките. На забавите вечерта казвам на някое девойче - утре искаш ли да си почивка и тя веднага светва, водя я в щаба показвам и работата, казвам и че утре ще и е по-леко и е вече мой човек, така отивам при деветокласничките и казвам на едно кротко Миме -ела са с мене утре да ми помагаш, както бе отпусната уморена на стола, така скочи, показах и всичко и тя много се зарадва. Като минавахме по коридора леко я пипнах по дупето и не реагира, направо я заведох в стаята, заключих отвътре без да ме усети и си я опипах отзад, леко се дръпна, ама нямаше вече накъде, казах и ами ако искаш утре на доматките – няма проблем….и бе достатъчно.
Мимето се отпусна и я почнах леко под поличката, малко сладко окосмено пиче – хич и не се дръпна, просто я наведох към бюрото с изглед към плаца и само наплюнчих леко, изпъшка, малко кръвчица и това беше – Мимето бе моя. Не и бяха ясни нещата но вдигнах блузката – мушнах ръце под все още големия и сутиен и я почнах да я клатя и стискам. Ще ви кажа, че усещането е върховно. Просто незаменимо, но след малко я пуснах да си иде на забавата и, като и казах сутринта да дойде да вземе мегафона за събуждане в 5.30
Дойде в 5.15, викам и я ела тука и леко сънен я търкулнах в леглото, докато е още зъзнеща за 0 време я надупих и хоп. Още не и бе заздравяло путето и прокърви, но тя не забеляза. Цицките и ми бяха точно по размер, беше време за бързи действия. Вкарах и го и я затиснах, около мене рула, диаграми, разхвърча се всичко. Малкото още не е в час, но аз се изкефих. Дадох му на финала, да го лапне то не знае какво да прави, та свърших на лицето и. Викам и - стой тука аз ще ги събудя, малка неграмотнице и взеха мегафона.
Хукнах, че вече беше 5.40. Надух машинката в голямата стая и сънени пичета почнаха да се излюпват. Звукът му е мн гаден и не може да се търпи – полицейските сирени са подобни. Малките по тениски и пликчета хукнаха към мивките и кенефите. Минаваха край мен с желание да си починат ден два, ама аз съм строг. Всички на работа, последното като мина го плеснах по дупето и то се спря.
Бегей бе, закъсняваш и казвам, но толко мило ме погледна, че я хванах за косата и я придърпах, циците и се мяткаха насам натам докато я метках минутка две към скута ми. Готова беше. Викам и утре си почивка, днес ще работиш
Сама си дигна тениската, с която е спала. Едни сладки зайчета отново, пипнах ги и казах. Ела ми пред кабинета преди рейса. Рейса ги караше на полето. През това време останалите почнаха да си идват от банята и се изнизах да се оправят. „След час всички закусили ви чака рейса девойки!“ - им викам и се прибрах в щаба.
Гледам малката се загледала в графиците, ама не баш къде трябва и ми прави муцки. Още съм надървен от другото и и го подавам да се учи, тя сърдита, че и други съм викал. Обърнах я, плеснах я по гъзицата и и викам айде бегом на закуска и към рейса, като ми се правиш! Тя се стресна, налапа го, засмука, но бях непреклонен, за косата и навън- да се научиш и викам, доматките са червени и вкусни, затова пък безброй (все пак беше социализъм и земята ни раждаше)
И така, тя си замина с жален вид на доматките, но след това беше постоянно присъствие – всеки 2-3 дни си получаваше дозата, с която бързо свикна
А другото дойде със закъснение, след като автобуса бе заминал. Едва я смотах в списъка, щото бях забравил за нея.
Трябваше да я накажа, малко трудно щото бях пооткапал. Ама заключих вратата и я закарах на бюрцето, викам и преписвай сега тоя списък без да сядаш – за наказание- като се върна да си го свършила. Излязох да закуся и като се връщам с нови сили виждам, че поседнала и пише, скокна, като ме чу. То що седиш – ще те накажа ей минах зад нея и с едно движение и бръкнах отдолу, смъкнах пликчета ли, бикини ли не си спомням и без да го плюнча я заклатих. То подскочи. Как се казваше не си спомням ама като хванах циците и викам, я пиши да видим – красиво пиши, че ще преписваш и така за 20 мин с лашкане довърши списъка. Дадох и още задачки и отидох да нагледам помощничките на колегата, че той беше леко ляв мигач.
Е така изкарахме три смени. Ще ви разправям още, но сега некви простотии ме теглят.
Публикувана на: 04 / 01 / 2019, прегледана: 3421 пъти, оценка: 1.8 (5 гласа)

Коментари
  1. Кво става, пак несвързани фантазии ?!

    директора на БАХУРНИЯ завод !!!
  2. Бахурчето пак се изявява като Паоло Куельо...
  3. повече ми прилича на фантазия от колкото на истина.
    нещо ни е ударил в грамажа.
    авторче!
    дай малко по-реално да е.
    че е имало такова нещо? спор няма, но не баш така.
    Бай-Хуй
  4. Дървете се, имаше всичко в соца, са пак има

Коментар:
Език:
Въведи Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало (четиредесет и две):