За нас Контакт
Начало Случки Случайна ТОП 10 Разкажи ни
Какво беше, какво стана?
2.6/5 (10 гласа)
Седя в леглото и както в онази песничка, се чудя и се мая, где ще му излезе края...
Или съм много тъпа путка, или съм по- перверзна и извратена от колкото си мислех.
На 35 години съм с дъщеря на 18 и син на 16 години. Случвало се е да се разменим с някои и друга семейна двойка, по- точно много близки приятели, но това което стана днеска...
Нямам представа, как ще реагира съпруга ми, когато му кажа. Трябва да му го кажа, иначе ще се наложи да прекратя. Не мога да прекратя, но и не знам как да постъпя. Дали да продължа или да прекъсна всичко и да се мъча.
От деца не се разбираме с брат ми. Той е по- млад с три години. Винаги между нас са стоели родителите ни. Той се подмазваше на майка ни, беше на мама чедото. А аз за нея бях съперничка, за това пък баща ми ме поддържаше във всичко. Той е човек, мъж с клас. Винаги се е старал да ни накара да се държим с уважение и любов един към друг с брат ми. Но мама винаги успяваше да вкара клин по- между ни.
От пет години той живее с жена си в съседна държава. Почти не сме се виждали. Веднъж на 50-ят юбилей на мама.
През януари заминах по работа в щатите. Трябваше да подпиша договор за съдружие с американска фирма. Групирахме три по- малки фирми към моята. Всичко премина чудесно. Собственика на едната фирма (също европейска) не присъства на подписването, беше негов пълномощник. Той трябваше да дойде евентуално по- късно.
Така и не го изчаках. Като патронка на новото обединение поръчах на пълномощника, да му предаде да ми се представи, когато се прибера в Европа. Т.е. след седмица и заминах за Лос Анджелис, да се видя с моя приятелка.
Пристигнах в Лос Анжелис през нощта. Наложи се да остана в хотел. Беше доста тежка, пълна с кошмарни сънища „нощ”. Не бях се сещала за брат ми от поне четири години, след юбилея всеки си хвана пътя. Още в самолета не знам защо и от къде ми се заклини в главата някаква мисъл за него. Щом затворех очи и го виждах гол. Ходеше като мечка, разкрачен и правеше някакви движения, не привични за нормално ходене. Попитах го, защо ходи така, а той без да продума се обърна към мен и с очи ми посочи онова между краката си. Беше нещо ужасно, неописуемо огромно. Дебело клатещо се по между краката му и го спъваше. Уплаших се много и вероятно съм извикала от ужас, защото тутакси се появи стюардесата. Хората ме гледаха особено. Успокоих я, че всичко е на ред, че съм се стреснала на сън. За мое нещастие през останалото време мозъкът ми бе все там в съня. Така и в хотелската стая ме последва. Когато станах, бях напълно неадекватна, разбита и ми се плачеше. Тъпото видение не ме напускаше. Така ме завариха моята приятелка и съпруга и. Кошмара продължи и аз реших да си тръгна по- рано. Бях в окаяно положение. Едвам издържах до Ню Йорк, чудех се как ще издържа още 7-8 часа летене до Европа. Дойде време и се настанихме в самолета за Бордо. Някъде след около час път, вече над самия океан съм задрямала. Колко време е било, не знам. Но се сепнах от собственият си глас. Дигнах се и се понесох към тоалетната. Излизайки от същата, забелязах, че някой стои с гръб, беше висок, едър мъж. Реших, че чака да освободя тоалетната. Минавайки покрай него го чух да казва:
- Много приличате на сестра ми, освен ако не си ти?
Изненадата ми беше неописуема. Щях да припадна. Преди да съм го погледнала, пред погледа ми мина онова видение. Усетих как ме прихвана и задържа. Първата ми реакция бе да се отскубна, но той ме задържа и каза:
- Спокойно, сестра ми! Аз съм, брат ти.
Набрах смелост и го погледнах. Беше си той. Само дето беше в костюм, последна мода, явно много скъп, ако съдя по плата. Гледах го както се гледа извънземно. Успях все пак да от сричам:
- Ти пък от къде се взе?
Нещата поеха друг обрат. За първи път видях в очите му радост и някаква топлина. Нямаше нищо общо с видението ми. Заведе ме на местото ми и помоли стюардесата да донесе нещо. През една седалка от мен беше свободно местото. Бабата до мен до мен предложи да седне там, а той до мен. Бях в първа класа, а той в business. Трябваше да питаме стюардесата. ОК, оправихме нещата и той остана при мен. Не можех да се въздържам и все поглеждах на там където трябваше да е „чудовището”. Но от такова нямаше и помен. Явно брат ми забеляза нещо и ме попита какво ме тревожи. Не знаех какво да отвърна. Ако бяхме по- близки щях да споделя, но при нашите отношения...
Изпихме по едно питие, но аз имах нужда от повече и помолих за още. Явно съм излъчвала нещо притеснително, защото той не престана да пита. Мисля, че изпих три питиета, което ме отпусна и съм заспала. В един момент се събудих и за моя изненада, бях се облегнала на гърдите му и той ми държеше ръката. Раздвижването ми го накара да попита, как съм. Бях по- добре, доста отпусната и казах че вече добре. През останалия път си говорихме много за миналото. За настоящето, кой как живее, работи и т.н. В един момент ми каза:
- Имам голяма вина пред теб! Но много късно разбрах. Нямаш представа как съжалявам! Осъзнах каква рана ни е нанесла мама! Не знам дали би могло, но ужасно много искам, да променя това и да ме почувстваш като истински брат.
Тези му думи ме стоплиха. Чувствах, че е искрен. В очите му се четеше, че го желае. Излъчваха топлина, като очи на сърничка, влажни и топли. Взех да гледам с други очи на него. Стана ми жал. За малко не го сграбчих, да го успокоя. Пак поръчахме пиене. Донесоха ни и ядене. След което пак съм заспала. Усетих се по едно време. Лежах в скута му, едната му ръка беше под гърдата ми, а с другата ми галеше внимателно косите. Беше много приятно и продължих да се правя, че спя. Така лежах в скута му, почти в блаженство, когато се чу по уредбата, че трябва да загегнем коланите. Бяхме почти над Бордо. С нежелание се надигнах, мърморейки недоволно.
Кацнахме, изчаквахме редът си да слезем от самолета, когато брат ми ме попита:
- Директно ли тръгваш за „L” или имаш време да минем през имението?
Имението е собственост на баща ни. Стар замък с двадесетина стаи и седемстотин хектара лозя. Има басейн и други удобства за забавление и почивка. Подържа се от семейство, наши близки, които също така съблюдават и обработката, и събирането на гроздето. Те живеят в страничната сграда, където се помещават администрацията и счетоводството. Всъщност реалното производство е на десетина километра от там.
Преди да срещна брат ми, бях в много лошо настроение в резултат на кошмара. Който искрено казано все още не ме напускаше напълно и ме караше непрекъснато да поглеждам към атрибутите на брат ми. Дали поради желанието ми да се убедя, че е сън или отношението демонстрирано от него в самолета, не знам, но отговорих:
- Ако ти отиваш там, може да отделя малко време и да остана с теб. Трябва тази седмица да се видя с един от новите ми съдружници. Но два- три дни няма да са фатални. Освен това имам нужда малко да си отпочина, след тази идиотщина.
Така се натоварихме в колите си, които бяха на паркинг на аерогарата и се пренесохме в шатото. Той явно предварително беше ги предупредил, че пристига. Настанихме се всеки в своите си покой. Обядвахме и реших да си почина. Не обичам пътуването със самолет и това ми действа също потискащо. Брат ми предложи, ако желая след почивката да се видим при басейна.
Към пет след обед си сложих един бански и слезнах. Не видях никого около басейна. Помислих, че още не е дошъл, но го чух да ме вика. Беше под едни дървета. Приближих, лежеше гол на една постилка. Това малко ме притесни, което не остана незабелязано от него, надигна глава и каза:
- Извини ме за състоянието. Ще се облека, да не те притеснявам. Просто забравих, че ще идваш. Обичам да съм гол.
Бях полу обърната към него, но любопитството не ме напускаше и хвърлях уж дискретни погледи. Не знам защо но казах:
- Спокойно! Не ме притесняваш! Виждала съм гол мъж.
Което го върна обратно на постелката. Седнах в близост до него, но все още не си позволявах да хвърля директен поглед. На всичкото отгоре преди да стана от леглото, мастурбирах. Не бях правила секс повече от 4 дни, което ми се отразява много неблагоприятно. Ставам заядлива и често изпадам в дребнавостно състояние. В момента се стремях да се овладея и да остана спокойна. Докато си умувах, го чух да казва:
- Ти също, ако искаш се съблечи. На мен няма да ми пречи. Както искаш.
А, да... в самолета нещо каза, мърмореше недоволно, когато съобщаваха, че трябва да сложим коланите?
Не бях сигурна, че трябва да му кажа причината, но той настоя. Тогава се реших и казах:
- Ами след всичко което преживях, се почувствах чудесно лежейки в скута си. Това е!
Надигна се на лакът, погледна ме в очите и каза:
- Много се радвам, че ти било хубаво и приятно!
Говорихме си като хора които току що са се запознали и се изучават. И май си беше така. Исках да науча повече за семейството му, но не знам защо не смеех да му задавам въпроси. В един момент той ме попита:
- Чух от татко, че имаш доста добър живот със съпругът си. Много сте си пасвали и разбирате. Искам да ти задам един въпрос, но не смея, да не те обидя? Все пак на мама и нямам вече онова доверие.
Въпросът му ме заинтригува и го насърчих да ме попита. Позамисли се и каза:
- Не го взимай лошо, моля те. Просто я чух да казва на татко, че сте си разменяли партньорите. Били сте със сестра му и зет му.
Това не го очаквах. Бях изненадана. Не бях сигурна, че трябва да отговоря. Но и не исках да разваля започнатото. Отношенията ни се стопляха. Видях в очите му искреност, когато ми говореше в самолета. Позамислих се и си казах, защо не. Нека знае истината и отговорих:
- Не знам от къде мама ги знае тези неща. С нея никога не съм била близка, че да и споделям. Моят „поп” е татко, но той никога не би си позволил, ако има нещо такова да го изклюкарства.
Преди да завърша, брат ми каза:
- Недей! Извинявай! Не се ядосвай. От както ми се изясниха нещата, тя е доста освирепяла. Често не знае какво говори.
- Разбирам те брат ми! Но ще бъда искрена. Искам да сме близки с теб и няма да крия. Истина е! Сестрата на съпругът ми е по- щура от мен. Но нека имаме предвид, че те са живели по друг начин и са много близки. Веднъж ми сподели, че още като малки, 13-14 годишни са правили секс. Това ме впечатли много силно. Все таки не и повярвах слепешката. Веднъж когато бяха в нас нейният мъж подметна, че тя искала да прави групов секс. Тогава аз попитах, има ли с кого. И какво той мисли по въпроса. Отговора му беше кратък и точен, готов е по всяко време да задоволи желанието и.
Погледнах мъж ми и казах, колко е жалко, че и е роднина. Иначе защо не?
Мъж ми ме погледна и попита:
- И какво? Ако не и бях роднина, щеше ли да се съгласиш. Защото тогава и ти трябва да се включиш?
Без много да му мисля издрусах:
- Защо пък не? Може и да ми хареса. Но явно няма да е днес.
И тогава зетят се просто провикна:
- А бе, тя е готова и с брат си да го направи. Нали съкровище?
- Ми да! Какво като ми е брат, нали е мъж?
Въх! Втасах я! Бях забравила какво ми е споделила. Надявах се да не се хванат, но явно зетя ми беше доста навит и каза:
- Аз съм готов, стига брат ти и жена му да са навити.
„Тъпият” ми съпруг ме погледна и каза:
- Зайко, при такова развитие готова ли си? Да опитаме.
Почти бях онемяла. Не можех и дума да обеля, което явно го взеха за съгласие. И двете бяхме облечени на голо, по домашно му. Зетя просто дръпна туниката и тя се оказа гола пред нас. Седях като мумия и не можех да мръдна, сърцето ми биеше както сега. Когато тя- зълва ми дръпна коланчето на кимоното с което бях. Останах както майка ме е родила. Усетих влагата между краката си. Не можех да се съпротивлявам. И така го направихме първия път. После вече стана навик да се събираме редовно.
Докато му разказвах историята, забелязах (трябваше да съм сляпа да не забележа) как пенисът му стана като последен модел вибратор. Това съвсем ме възбуди. Реших да влезна в басейна и се надигнах. Брат ми тръгна с мен и неочаквано пак попита:
- Защо не махнеш този бански? Виж колко ми е добре така.
Май преминах границата. Без много навивки и убеждения си свалих майото(банския де). Хвана ме за ръка и ме поведе към водата. Беше някъде към шест- шест и половина, идеално за къпане. Постояхме десетина минути във водата, но явно и двамата не ни свърташе. Набързо се изнесохме и легнахме на постеля та. Лежахме голи един до друг. Не съзнателно подпрях глава на гърдите му. Беше ужасно. Пред погледа ми се перчеше надървеният му кур. Боже мили! Едвам се въздържах да не го сдъвча. Тогава усетих ръката му да ме гали по косата и бавно- бавно да се спуска към вратът ми. Течах като извор. Щях да откача. Но пустата ръка не слизаше по- надолу. Повдигнах глава да го погледна и тогава... Гръм, целуна ме право в устата. Щях да изкрещя. Започна една много бавна любовна игра, която ме докара до пълна полуда. Загубих представа за всичко, само исках да ми влезне. Беше издръжлив, не бързаше. Опитах с фелацио и други познати техники. Накрая, о Боже! Заби ми го като локомотив в тунел. Едва го усетих и такъв бурен и разтърсващ оргазъм направих. Сигурно съм огласила цялата местност.
Така започнах с брат ми. Пред мен стоеше проблема, кога пак ще го направим. Аз живея в Люксембург, а той Швейцария. Реших, че трябва веднага да се обадя на мъж ми. Макар и съвсем разкрепостен не знам все пак как ще реагира на това с брат ми. Притеснявах се да не ме обвини, че съм го направила без негово знание, зад гърбът му. Все пак се обадих и му разказах за станалото. Реагира много добре. На края ми каза нещо, което не бях си мислила. Беше убеден, че мама е освирепяла най- вече защото е очаквала нещо от брат ми. На въпроса ми какво има предвид, той каза: Секс мила, секс!
Брат ми беше до мен и слушаше разговора. Когато свърших ме, той каза:
- Като се замисля, мъж ти има право. Доста често е гола в мое присъствие.
Не се сдържах и попитах:
- Защо не опиташ? Нищо не губиш. Ако тя разбере за нас, ще настъпи Ад.

Ще има продължение.
Публикувана на: 28 / 11 / 2018, прегледана: 7842 пъти, оценка: 2.6 (10 гласа)

Коментари
  1. Това превод ли е? Коректно е за де посочи оригинала.

    Дядо Торбалан
  2. Това Рейна ли го е писала или Лоредана?
  3. И тук се размахва голям кур! Хайде холан, драги писачи! Писачите иди - дойди, ама писачките би трябвало да знаят, че един нормален хуй е за предпочитане. По - твърд е, по работлив, не убива, като влезе целият, а само те кефи. Ако е и дебелят и главест, та да пълни устата е върхът!
    Мама Веса
  4. И тук се размахва голям кур! Хайде холан, драги писачи! Писачите иди - дойди, ама писачките би трябвало да знаят, че един нормален хуй е за предпочитане. По - твърд е, по работлив, не убива, като влезе целият, а само те кефи. Ако е и дебелят и главест, та да пълни устата е върхът!
    Мама Веса
  5. До Авторката:
    Доста стара история малко доукрасена.Определено не вярвам лично
    да си изживяла тези мигове.
    В случаят се добавя замък и еди колко си хектара лозя и земи.
    Фантазия,малко художествена измислица
    или действителност но всичко това не я твое дело миличка.Плагиатството е лоша работа.
  6. Авторката съм.
    Просто съм трогната от вниманието Ви и най- вече от просташките коментари.
    Не е превод. Живяла съм известно време в България и дори съм учила там. Корените на единият ми родител са от там.
    Що се отнася до дядо Торбалан, той отдавна е насран!
    Мама Бека е педал в сайта всеки туй го знай.
    Не познавам Лоредана нито пък Рейна! Но и аз като вас съм се сблъсквала с техни писания.
    И накрая, историята ми е от скоро! Не е стара!
    Жалко, стремя се да общувам с българи, но явно сте предубедени всезнайковци. Дано някой път да попадна и на свестни такива.
    Продължавайте да плюете. Ако не друго то поне егото си задоволявате.
  7. До Авторката:
    Миличка сама твърдиш че си тъпа путка и това важи с пълна сила.
    Сега според твоите писания си на
    35год.
    Хубаво ,но нещо не ти се връзва сметката.Живяла си известно време в България.Да приемем факта че си родена през 1983 година , живяла и учила в България до 1990 ,максимум до 1995год.Мисля си че си напуснала България някъде между тези две години.Просто няма начин в този промеждутък от време и си била 10/12
    годишна да си овладяла българският език и правописа.Вероятно си запозната че в един език на година време губи около двеста думи и се обогатява с нови.Изключение не прави и българският език.Позайнтересувай се колко чуждици има в българският език.
    Елементарно е,но историята е доста старичка и фигурира и в други сайтове от време оно.Доста неща куцат в нея и доста намирисва.
    Лошо няма че чукаш братлето и гледаш да са в крак с времето.
    Поздравления ,но не по-този начин.
    Сексуалните желания и фантазии трябва да се осъществяват и да станат действителност но ,след като си решила да ги направиш публично достояние и ако е истина публикувай ги непотправени ,чисти и действителни а не по-този начин.
  8. Цялата история е преписана от някоя порно - книжка или сайт, сменени са имена, някой факти, развалена в опита да се "подобри". Така, че тъпа путко или педал, недей да се лютиш на коментарийте.
    Мама Веса.
  9. ... И не съм Мама Бека, а Мама Веса. Май от четене на шльокавици се обърка...
  10. До -Авторката:
    Никой не си задоволявя егото скъпа приеми нещата такива каквито са.
    Историйката ти е съшита с бели конци.
    Само ще те попитам от чисто любопиство понеже твърдиш че живееш в
    Люксембург.
    Защо не летиш до Германия ,например
    Кьолн или Ханн и от тези две летища си меко казано на един хвърлей място
    до Люксембург.Твърдиш че лекият ти автомобил е бил на летището в Бордо.
    Известно ли ти е колко километра са
    Бордо-Люксембург?
  11. До всички :

    Обидно ми е да Ви чета простащините! Не знам вие как се чувствате, но ще Ви отговоря с думите на Иречек(ако знаете кой е): „ за мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един друг живота и работата...."
    13.12.1881 Проф. ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните....и сме направили толкова много с толкова малко, за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.Константин Иречек

    И с по пет висши дипломи си оставате завистливи, злобни и ...българи! Това за съжаление е 85-90% от нацията! Това е и онова което Ви пречи да се развивате.
    Не Ви го казвам за да Ви обидя! Но се надявам да се поогледате и да се видите на какво приличате.
    Тъпи философии и анализи, глупости на недорасли деца.
    Така е, живяла съм в Бг 7 години. Там научих езика, но не там се дипломирах. Почти във всяка западна страна има български училища. И при добро желание всеки може да вземе една диплома за средно образование. Това е най- лесното.
    Примитивизмът Ви, глупавата логика, омразата и негативизмът Ви правят такива. Понятие си нямате, колко сте жалки. Но вината си е ваша.
    ДЕРЗАЙТЕ!
  12. До -Авторката:
    Миличка ти наистина си тъпо парче с много голямо самочуствие и его.
    Отгоре на това си и нахална.
    Престави си че знаем кой е Иречек.
    Я ме светни във кои западни страни
    има лицензирани български училища за средно образование че нещо не ми се връзва?
    Опитваш се да го даваш и играеш на недостъпна,възвишена и недосегаема сиреч ние простосмъртните сме второ качество хора и ще си умрем в невежеството.
    А бре тъпанарке,ще те купя и продам барабар с парцалките ,лозята и прехваленият ти замък,неща които определено се съмнявам дали притежаваш.
    Фантазиите и мечтите са хубави неща но има една българска поговорка да си опъваш краката според чергата.
    Рейна.

  13. Не Ви ли прави впечатление, че тази Рейна е по всички сайтове и освен да плюе и ругае друго май не знае?
    Такива отрепки със самочувствие само развалят лафа ни.
    Нещо не и е на ред, как мислите?

    Путкоанчев
  14. Рейна е мъж!
    Не и се хващайте на тъпизмите. Тя всеки път успява да развали нещо и да храчи по някои. Тази тъпа мъжка путка успя да изгони и една от най- приятните и интелигентни личноси, писали някога във форума.
    Путкоанчев е прав!

Коментар:
Език:
Въведи Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало (четиредесет и две):