За нас Контакт
Начало Случки Случайна ТОП 10 Разкажи ни
Среднощно кафе.
4.1/5 (37 гласа)
!!!ВНИМАНИЕ!!!
Историята съдържа сцени с нетрадиционна сексуална ориентация. Ако това е против вашите морални, религиозни или естетични принципи, най-добре пропуснете този разказ.


Лазар затвори вратата на празния си апартамент и едрият му силует потъна в декемврийския здрач на София. Широките му бавни стъпки го изведоха от ул. „Княз Борис I“ и мъжът закрачи по Стамболийски към Св. Неделя. Телосложението му беше масивно, приличаше повече на издялан от каменен блок, отколкото на човешко същество от плът и кръв. Косата му рано беше придобила стоманен цвят и както винаги я носеше къса. Навик още от годините в „Тихина“. Докато широките му уверени крачки го носеха безцелно из София, спомените му поеха по свой път. Още там, когато демокрацията изглеждаше толкова сладка и примамлива, колегите му се вливаха в редиците на частните армии на организираната престъпност. И той естествено се изкуси. До един есенен следобед, когато шефът попадна в засада. Така и не стана ясно от кого беше поставена. От петима охрана единствено Лазар оцеля. Оцеля и шефът му. Тогава бившата барета за първи път осъзна каква глупост е да жертваш живота си за някакъв престъпник. Разбира се, пенсиониране в този бранш нямаше. Лазар се кри при приятели и в двузвездни хотели почти месец, докато накрая успя да излети за Франция с 500 долара в джоба.
Докато паметта му блуждаеше по Шанзелизе, той подмина ресторант „Хепи“. „ Някога това беше Рубин“, разсеяно помисли мъжът. Дали пък и сега не се казваше така? Жена му щеше да знае, тя се интересуваше от такива неща. Само че нея вече я нямаше. Бяха се запознали след връщането му от Франция преди пет години. Вече нямаше опасност за живота му, всички артисти от онова време бяха налягали сред цветята, бяха в затвора или малкото щастливци кретаха с някакъв дребен бизнес. Лазар се върна ужасно богат. След година работа какво ли не, накрая съдбата го върна към професията бодигард. Шефът му, Луи Препинян, имаше бизнес интереси в практически всяка сфера. Животът течеше скучно, между работа и парижките кафенета, докато единствената наследница и слънце в живота на мосю Препинян не изчезна. Отначало милиардерът дори не се обезпокои, дъщеричката му си беше луда глава, но на следната вечер се получи бележка с искане за откуп. Френската полиция заприлича на разровен мравуняк, но всичките и усилия се оказаха безплодни. Лазар се измъкна в настаналия хаос. Разпита нейни колеги от Сорбоната, но с доста по-брутални средства от властите и на третия колега попадна на следа. Момичето се върна при баща си след по малко от денонощие, което добави шест неидентифицирани тела в Сена. Благодарността на мосю Препинян се изразяваше в едно здраво мъжко ръкостискане, насълзени очи и чек за сума, която позволяваше на Лазар да прекара остатъка от живота си в разточително охолство.
Носталгията го върна в България и само месец по-късно Наталия подреждаше апартамента, къщата в Банкя и целия новобрачен живот на Лазар. Финансите си управляваше разумно и дори благосъстоянието му нарасна с годините. Театри, обществени събития, коктейли, всичко това стана част от новия живот на бившата барета. Наталия блестеше в ослепителни вечерни тоалети и усмивката и огря не една корица на светско издание. Същата такава вечерна рокля Лазар прекрачи в коридора, когато се прибра преждевременно от командировка. Две минути по-късно в пълно мълчание в хола седяха Лазар, треперещият от страх шофьор и тихо хълцащата Наталия. Последните двама, голи като младенци. Големият мъж си поигра с мисълта за кърваво и жестоко отмъщение, но с лека изненада откри, че идеята не предизвиква емоция. Шофьорът изхвърча след малко, благодарейки на съдбата. Наталия получи избор. Да излезе от апартамента след пет минути и да подпише развода по взаимно съгласие, получавайки 50 000 лева и нищо друго или да се бори за половината състояние на Лазар и да се запознае отблизо с някой от оцелелите и гладни колеги на мъжа си от зората на демокрацията. След пет минути тя напусна живота му, оставяйки го с 50 000 по-беден и вече трети месец тъжно самотен. Нямаше желание за срещи с платени момичета, нито с легионите златотърсачки, които бяха готови да се избият за вниманието му.
Завивайки от Съборна, присви очи от ярките светлини на кафе Старбъкс. Наталия никога не би допуснала да влязат в толкова обикновено заведение. Тази мисъл го накара да влезе вътре напук. Войнишкият му поглед обходи заведението и оцени обстановката за секунда. Една компания от петима, влюбена двойка и самотно момиче на една от масичките. Девойката беше облечена с бял вълнен пуловер, карирана поличка, черен чорапогащник и червено шалче. Лазар си помисли, че трябва да е замръзнала, докато дойде до тук. Пред нея нямаше нищо, дори чаша кафе. Момичето седеше с изправен гръб, без да помръдва, само от време на време някоя сълза се търкулваше по бледите и страни. Гледката нямаше да е толкова сърцераздирателна, ако тя ридаеше на глас, но това тихо страдание накара Лазар да свъси вежди. Въздъхна и се приготви да отмине към касата, не му беше работа да се бърка в някаква тръгнала на криво любовна история. Точно тогаава един пъпчив младеж от персонала приближи момичето.
-Ъ-ъ-ъ, госпожице... Госпожице, такова... – заекваше момчето. – Не можете да седите тук, ако не консумирате.
Момичето безмълвно се надигна, приличаше на мъченица, водена към своята Голгота. С две широки крачки Лазар се озова до нея.
-Моля да извините натрапничеството ми. Дали ще ми окажете честта да ви почерпя едно кафе?
Момичето помълча за малко и кимна.
-Гладна ли сте? – мъжът не и даде време да отговори – Кафе без понички си е кощунство! Ей, малкия, донеси ни две кафета и понички от всички видове!
Пъпчивият момък се накани да каже, че заведението е на самообслужване, но един поглед към големия мъж, облечен в скъп кашмирен костюм го разубеди. От този гигант лъхаше на опасност, а гласът му не търпеше възражения.
-Ще позволите ли? – момичето бавно кимна и Лазар и помогна да седне, после заобиколи масата и се отпусна тежко в отсрещния стол. – Ще ви доверя една тайна.
Заговорническият му тон я накара да го погледне с мокрите си зелени очи.
-Няма толкова тъжно нещо, което да не може да се поправи от нещо пържено и залято с шоколад! – довери и той с тайнствен тон.
Това накара ъгълчетата на устните и да трепнат едва забележимо. Той изчака десетина минути, за да могат умопомрачителните количества захар, холестерол и горещо кафе да направят заклинанието си. Бледото лице на девойката определено доби приятен розов отенък.
-Някой да не е избягал с якето ви? – нехайно попита Лазар.
-Дойдох без яке. – гласът и беше дрезгав, сигурно от плача. – И без пари. Съжалявам.
-За нищо. – сериозно отвърна мъжът. – Бягате ли от някого?
-Може да се каже. – сви рамене тя.
-В опасност ли сте?
-Не. Не мисля. – въздъхна дълбоко и издиша бавно. – Гаджето ми ме спипа.
-А. – Лазар беше с опит в спипването. – С друг?
-Не, не! Обличах и дрехите. – момичето се изчерви красиво.
Еднополовите двойки не бяха нещо непознато, за човек живял близо едно десетилетие в Париж. Обличането на дрехите му се видя незначително провинение, но си каза, че вероятно при лесбийките тези неща стоят по-иначе.
-Разкрещя се, - продължи тя глухо. – започна да хвърля предмети... Просто избягах, както бях.
-Мхм, искаш ли да се прибереш?
Тя завъртя глава и косата и, падаща на красиви вълни, се разлюля пред лицето и.
-Не мога. – едва чуто му отговори.
-А имаш ли при кого за отидеш?
Отново завъртя глава.
-Нямаш пари, дрехи. Поне документи? – отново завъртане на глава. – Какво ще правиш?
-Н-не знам.
-Искаш ли да те придружа поне да си дъбереш нещата.
-Не, не, не мога да се върна там! – гласът и беше отчаян, изпълнен с болка.
-В шок си. Трябва ти малко време да размислиш. Утре ще се смееш на ситуацията. Виж, можеш да ми бъдеш гостенка тази вечер. – той вдигна успокоително ръце. – Ще ти дам каквато искаш гаранция, че си в безопасност.
Тя мълчеше навела глава.
-Нищо не знаете за мен. Аз... аз не съм...
-Знам достатъчно, а то е, че имаш нужда от помощ. Дояж си поничката и ми кажи името си.
-Теди. – тихо каза момичето, свело поглед.
Лазар извика такси и след десетина минути бяха на Борис I. Мъжът отвори вратата на апартамента и кавалерски покани дамата да влезе първа. Тя се поколеба за миг и после решително пристъпи вътре.
-Ето, тук има една стая за гости. Можеш да използваш, която баня поискаш. – той я водеше из просторния апартамент. – Това е гардероба на... бившата ми съпруга. Еднакъв ръст сте, избери си, каквото си искаш, тя няма да има нищо против.
Очите на Теди се разшириха, пред гледката на огромния гардероб. Лазар поклати глава, момичета и дрехи и всеки проблем ставаше второстепенен.
-Ще седна в хола да изпия едно... две. Ако ти се говори, ела. Аз съм добър слушател.
Вече допиваше второто си драмбуйе, когато се появи Теди. Крехката и красота, съчетана със скъпия тоалет на Наталия я правеха ослепителна. От нея се носеше аромат на баня и парфюм. Ноздрите на мъжа се разшириха от познатия до болка мирис. Момичето седна, кръстосвайки плътно крака и сведе поглед, стрелкайки Лазар с погледи. Той кавалерски и предложи коктейл и след като алкохола и помогна да се отпусне те заговориха. Оказа се, че Теди е по-добрият слушател и само след час, леко замаян от алкохола и чара на дамата, той вече и беше разказал много за себе си, под съчувствените и ахкания.
-Добре, де! Как може да се скарате, за едни дрехи? Вие момичетата не си ли разменяте постоянно тоалети?
Тя поруменя и заби поглед в земята. Извърна глава и след тягосно мълчание пое дълбоко дъх и изстреля наведнъж.
-Азнесъммомичеказвамсетеодор!
Лазар смръщи вежди, не разбрал нищо от скороговорката.
-Какво? Извинявай, ама не те разбрах.
-Не съм... – тя пое въздух и изхлипа. – Не съм момиче!
Изповедта излизаше на тласъци. Още като малък, Теодор обичал тайничко да облича дрехите на майка си. Чувствал се така приятно, ммм нежно в тях. Разбира се, ужасявал се от тайната си и всячески се опитвал да бъде момче. Псувал повече от каруцар, държал се нахакано, но колкото и да се опитвал, накрая винаги се оказвал облечен с дамско бельо. Когато влязъл в университета си хванал гадже. Сакън някой да не помисли, че не е истински мачо! Дори заживели заедно и това се оказала съдбовна грешка. Когато тя била на лекции, той бил сам в квартирата. Поправка. В квартирата, с целия гардероб на една секси студентка. Така Теодор започнал да чака с нетърпение гаджето му да тръгне на лекции, за да може в апартамента да остане Теди. Обличал... обличала се в дрехите на гаджето си, дантелени прашки, дълги чорапи с жартиери, боди с подплънки на гърдите. После започнал... започнала да слага и пола, грим, пуловерите и. Дългата му... и коса, липсата на окосмяване по тялото и крехкото телосложение помогнали заблудата да изглежда толкова изкусително реална. Теди започнала да излиза така навън. Първо само до магазина. После на кино, до МОЛ-а. Тръпката била толкова сладка. До тази вечер. Гаджето и трябвало да отиде за няколко дни в провинцията, но изпуснала автобуса и се прибрала. В къщи вместо Теодор заварила Теди.
Лазар разбира се беше виждал травестити, но седящата срещу него... просто не можеше да повярва, че това момиче не е момиче. Опита се дискретно да погледне шията.
-За това слагам шалчета. – отгатна тя погледа му.
-Мхм. Ех... Е, да. То няма значение. Ако не ми беше казала... или казал, не знам как предпочиташ.
-Когато ми говорят в женски род е толкова приятно. – слабо се усмихна Теди.
-Няма проблем, за мен си сто процента момиче. – побърза да я увери той. Харесваше му искрената и усмивка, сякаш стаята грейваше.
-Е, стана късно. – надигна се Лазар. – Утрото е по-мъдро от вечерта.
Пожелаха си лека нощ и всеки се отпави към спалнята си. След половин час вратата на нейната стая се отвори леко. Тя седеше на края на леглото, облечена с черно копринено кимоно на Наталия.
-Защо се забави толкова, чаках те.
Той затвори вратата безшумно и пристъпи към нея. Тя тихо наруши неловката тишина.
-Никога не съм била... с мъж.
Големите му длани нежно легнаха на раменете и и я повдигнаха без усилие от леглото. Теди повдигна глава и леко отвори устни с премрежен поглед. Лазар се наведе и я целуна само с устни. Нежно докосване, което я накара да настръхне и да проскимти от желание. Устните и жадно го затърсиха. Целувката им беше страстна и лакома. В нетърпението си тя го захапа почти до кръв. Ръцете му шареха по гърба и, милваха раменете и, спуснаха се по дупето и го замачкаха. Теди застена и започна да се извива в ръцете му. Той вече целуваше източената и шия, докато тя дишаше на пресекулки, отметнала глава назад. Ръцете му нетърпеливо задърпаха колана и след миг коприната се плъзна по кожата и със сладострастно обещание. Отдолу беше облечена с боди, прашки и дълги черни чорапи. Все аксесоари от еротичния арсенал на Наталия. Ако затвореше очи Лазар можеше да се закълне, че в обятията е бившата му жена. Нейните ръце развързаха халата му. Отдолу беше гол. Тялото му беше наедряло от годините, но в никакъв случай не беше отпуснато. Теди ахна, когато пред нея се разклати масивния му, полунадървен член. Тя плахо протегна ръце и предпазливо го докосна, сякаш се боеше да не я ухапе. Хвана го с две ръце и дланите и го загалиха любовно. Пенисът величествено се поду още повече, надигайки се към лицето и. Кожата се отдръпна назад, оголвайки главата и от него се процеди едра капка. Момичето се наведе към него, като изпаднала в транс. Устните и се обвиха около надутата до пръсване глава и я поеха, избутвайки кожата назад. Теди затвори очи и задвижи глава опитвайки се да поеме повече. Напрежението в нея беше непоносимо, чувстваше че изгаря. Завъртя устни и езикът и заопипва пулсиращия орган. Ръцете и загалиха едрите тестиси и от гърлото на мъжа се откъсна одобрително гърлено ръмжене. Той зарови пръсти в косата и и задвижи внимателно таза си. Теди не можеше да се насити на члена в устата си. Отначалото се боеше, че нещото в прашките и ще се надигне и въпреки незавидните си размери, ще напомни, че тя не е напълно момиче. Но сега, възбудена до полуда, оставаше все така мека, само дето от нея непрекъснато течеше слузеста струйка и мокреше предницата на дантелените прашки. Лазар отдръпна главата и назад и вплел пръсти в косата и опъна назад и надолу. Тя го гледаше с премрежен от желание поглед, с блестящи от слюнка устни, а членът му се поклащаше нетърпеливо до лицето и.
Мъжът я изправи и обърна с гръб към него. Пъхна два пръста под ластика на прашките и и ги смъкна бавно до коленете и. Нежните косъмчета по кожата и настръхнаха и тя затрепери, едва дишайки от напрежение. Лазар леко я бутна, да коленичи на леглото и се присегна към тоалетката. Наталия беше заредила всички спални с лубриканти, понеже обичаше да поема великолепния пенис на съпруга си, а вероятно не само него, във всички дупки. Капачката се отвори с остър звук и Теди подскочи.
-Моля те. Внимателно. – пророни едва чуто.
Дланта му обхвана едното полукълбо на дупето и и нежно го замачка, а с другата изцеди щедра доза от тубичката. Хладната течност капна ниско на кръста и мазно се стече надолу по стегнатия анус. Едрите му пръсти нежно но уверено замасажираха калката и. По цялото и тяло сякаш плъзна електрическа вълна и тя изохка от неочакваното ново усещане. Пръстите му я разтриваха с кръгообразни движения, разтваряйки, но без да проникват. Гърлото и се беше стегнало така, че не можеше да проговори. Искаше да му каже да я вземе, да я направи своя, но думите не излизаха. От гърлото и се откъсна само измъчен стон, а дупето и се завъртя умолително. Дебелият му среден пръст се настани в центъра на ануса и и натисна напред. Плъзгането през нежната плът на аналния и пръстен я накара да се разтресе в конвулсии, когато той потъна до край от гърлото и се откъсна писък. Изпитваше лека болка, но тя беше нищо в сравнение с усещането за пълнота. Сякаш до сега беше недовършена и накрая намираше някакво липсващо парче от себе си. Притисна се назад, треперейки от бавно изследващия пръст. Теди, колкото и да беше неопитна, си беше направила промивка в банята и сега мъжът опипваше копринената и вътрешност с наслаждение. Върхът на пръста му намери в нея точка, която я накара да протече от свилото се между краката и органче. В главата и избухна взрив от емоции, по страните и се стичаха сълзи, но беше щастлива. Към първия пръст се присъедини и втори, опъвайки ануса и, както и се стори до предела. Заболя я и тя изохка задавено. Беше отпуснала глава между раменете си, стараейки се да се отпусне напълно. Пръстите му влизаха и излизаха от нея, добавяйки още лубрикант и оставяйки я малко по-отпусната с всяко проникване. Болката се разсейваше, отсътпвайки място на изпълващото чувство и карайки я да проскимтява, всеки път когато кокалчетата му преминаваха през халката и. Лазар забеляза, че анусът и вече не се свива мигновено, когато пръстите му го освобождаваха. Сега по-скоро се събираше бавно от зейнало кръгче, до свита набръчкана точка. Докато бавно въртеше пръстите си в нея изтиска шепа лубрикант и омаза чепа си. Теди мъркаше, извивайки гръб при всяко проникване на пръстите. За момент той се забави и тя го затърси с дупе. Между полукълбата и се опря нещо масивно, изгарящо горещо и докато осъзнае, че това вече не са пръстите му, той я хвана със силните си ръце за кръста и натисна неумолимо напред. Момичето запищя от болка. Въпреки търпеливата му подготовка, тя имаше чувството, че я разкъсват на две отзад.
-А-а-а-а! О-о-у-у! Не-е-е, моля-я-я, не, не! Пусни ме! Ще ме разкъсаш, не мога! – напразно се мъчеше да се отскубне от железните му ръце. Държеше я здраво, нанизана на члена му.
Размерът му изглеждаше чудовищен на фона на малкото дупе, все едно я беше разполовил. Лазар я държеше, без да мърда, оставяйки я да привикне. Постепенно виковете и преминаха в хленчове, а хленчовете и в тихи стенания. Вече не усещаше разкъсваща болка, сега беше изгарящо усещане отзад. Сякаш в нея беше набутан горящ клон. Но докато болката намаляваше, в нея се зараждаше един нетърпим сърбеж. Дупето се размърда предпазливо в ръцете му и той се задвижи внимателно, с амплитуда по-малка от сантиметър. Теди се беше отпуснала на лакти, в опитите си да избяга от агонията и сега легна на гърдите си. Дупето и се вирна нагоре и тя протегна ръце и обхвана бузите си с длани и опъна колкото можа, опитвайки се да се разтвори и облекчи чудовищното напрежение в аналния си пръстен. И ето, че чудото се случи! Анусът и се предаде, отпускайки се напълно. Дебелият пенис си запроправя път навътре, разпъвайки момичето до състояние, че краката и не можеха да се съберат, помисли си, че усеща как се разместват тазобедрените и кости, за да направят място на чудовището в задника и. Усети, че главата му допря нещо вътре, леко се задържа там, за да премине внимателно през втория сфинктер. Продължи неумолимо навътре и след миг бедрата му се долепиха до нейните. Задържа я така, нанизана на дебелия му чеп до топките. Главата на разчекналото я чудовище пулсираше в корема и, разпращайки сладострастни спазми по цялото тяло. Лазар започна бавно да го издърпва, сякаш създаваше вакуум, който заплашваше да изсмуче вътрешностите и. Теди рязко си пое дъх, борейки се за въздух. Беше забравила да диша. Когато дебелият ствол пое обратно в нея тя издиша с дълбоко стенание. Главата на члена му опря някъде дълбоко в вътре, карайки тялото и да се разтресе на ръба на непоносимото. Постепенно ритъмът му се забърза, преминаваше без усилие през ануса и това го накара да започне да прави все по-дълбоки движения. Докато накрая излезе от нея, членът му застина тръпнещ пред чудовищно разширената анална халка и после потъна плавно обратно вътре. На поредното пълно проникване тялото на Теди се усука в невъзможен гърч и от малкото и отпуснато органче се заизлива белезникава течност. Тя се отпусна в ръцете му, като парцалена кукла. Той направи две-три дълбоки движения пенисът му запулсира дълбоко в нея, изстрелвайки безкрайни откоси семе. Правеше я своя, изтривайки всяка следа от предишното и Аз. Едничкото, което тя искаше, беше този миг да не свършва.
Тоя я пусна внимателно, оставяйки я да се изхлузи от набития в дупето и кол. Момичето легна изтощено по корем, борейки се за глътка въздух. Едната и ръка предпазливо се протегна и опипа халката на ануса. Пръстчето и направи обиколка по подпухналия разчекнат пръстен, усещайки пулса си там, усилен по десет. Дланите на мъжа нежно легнаха на бузите на дупето, масажирайки и разтваряйки ги. Даваше и възможност да усети с ръка в пълна степен, доколко тялото и беше променено.
-О-о-ох, дупенцето ми! Как си ме разширил! Нали няма да остане така, ще се затвори, нали?
-Няма да му даваме тази възможност. – прошепна в ухото и, отпускайки се до нея и прегръщайки я. – Изобщо няма да му даваме възможност да се затваря.
Мощната му ръка я придърпа в нежната му прегръдка и двамата заспаха изнурени и щастливи.

P.S. За втори път пиша по молба на мой читател и за първи път публикувам написаното. Беше ми трудно да пиша за материя, в която имам много бегъл опит, но в същото време беше интересно. Не знам, дали съм се справил с образите. Със сигурност търпя критика около историята на Лазар. Там обаче просто орязах една част, защото от секс история, написаното заплашваше да се превърне в криминален трилър. В този си вид ако ви се види странно поведението и избрания квартал на един толкова състоятелен човек, приемете го за ексцентрик.
Публикувана на: 06 / 11 / 2018, прегледана: 7545 пъти, оценка: 4.13513513514 (37 гласа)

Коментари
  1. Разказът е страхотен.Ще се радвам ако авторът сподели повече свои разкази и къде могат те да бъдат прочетени.Поздрави! :)
  2. Имах опасения, защото разказът е в terra incognita, радвам се, че ти е допаднал. Опасенията ми са, дали съм успял да опиша достоверно емоциите на Теди. Други мои неща можеш да намериш в sexsluchki, bgsexstory и разбира се на личната ми страница

    https://eroticstorybg.blogspot.com/

    Дядо Торбалан
  3. Страхотна история! Поздравления!
  4. добре е описано какво чуства ебания .Моя втори любовник беше подобен с огромен хуй направо ме разцепи първия път .Дотогава не бях лапал до там че да се давя и да ми сълзят очите, а като ми го отпра направо немога да го опиша .Ама чуството е страхотно ,еба ме година и полвина после и то редовно въпреки че и двамата сме женени.
  5. деденце!
    добре си описал историята.
    красива случка.
    не е натрапваща с брутализми, а е доста емоционална.
    Бай/Хуй
  6. Благодаря! Радвам се, че историята се харесва, както на изкусени в тези дела, така и на правоверни. Следващата история е по-лековата, по истински случай. Както и преди по-нетърпеливите могат да прочетат първа част в блога ми.

    Дядо Торбалан
  7. Рязък завой в историите, ще ме прогоните от сайта.

    директора на БАХУРНИЯ завод !!!
  8. Е, аз не случйно три пъти предупредих, за какво ще става дума в този разказ. Но нека поразмишляваме над ситуацията, чисто логично. Ако един мъж не вижда, че ебе дупе, до което липсва втора дупка, той може ли да направи разлика? Отговорът е не. Така че, лично за него, той ебе момиче. Сексът е много повече мозъчно възприятие, отколкото физическо усещане. Не мога да угодя на всички читатели, едни не харесват анален секс, други доминация и връзване, но аз се старая да пиша във възможно най-широк спектър. Г-н Директоре, ако си разочарован от поджанра, това е разбираемо, именно за това има предупреждение в началото на историята. Ако обаче си разочарован от стила и изразните средства, това ме натъжава. Тук отново трябва да благодаря но достопочитаемия Бай Хуй, който въпреки жанра оценява чисто естетично. Обещавам, че занапред ще продължа да слагам предупреждения, ако в историята ще има някаква по-фрапираща сцена.

    Дядо Торбалан
  9. Подкрепям те Дядо Торбалан. Достатъчно ясно пише темата на разказа. Продължавай!
  10. давай дядо торбалане ,ти предупреждаваш ,че ще е различно .Аз съм пасивен педераст и от моя опит знама ,че има различни типажи мъже които ебат мъже т.е. активни са само.Някой искат да ебат ,,момиченце,,нежно с неставаща пишка облечено гримирано и дупето е дупе както казва дядото.Други обичат да ебат мъже и то ако може и по мъжкарски изглеждащи явно като някаква победа го възприемат.Аз съм такъв не ми личи изобщо ,че съм педал и съм по едар тренирам и такива като лазар надали ще им хареса да ме ебат мене.Има активни мъже които търсят точно такива като мене а не ,,момиченца,,.Има и уневерсални които ебат и си го слагат и те ,мене пък с такива не ме кефи искам само аз да съм ебания кефя се да еба жени а мъжете да ме ебат мене.Добро разказче и доколкото разбирам на автора май не му е влизал такъв як кур отзаде ,доста добре персъздава емоцийте и усещанията на ебания:)
  11. Не, не ми е влизал :). Единственият ми хомосексуален контакт е от основното училище, преди повече от 30 години. И то от активната страна. Беше един съученик, дребничък, приличаше на момиченце и се обличаше с дрехи на сестра си.
    Интересно, че до преди известно време бях забравил за случката. На мен никак не ми е еротична представата за хомосексуален контакт вежду двама мъжкари, но ако едната страна е транс, признавам, звучи интересно.
    Реално, ако непозната ти духа, без да се съблича, няма как да знаеш има ли, няма ли пишка. Тя е, като пишката на Шрьодингер.

    Дядо Торбалан
  12. Обикновен педалски разказ,невиждам нищо фрапиращо.иначе е добър,но прекаляваш с пресъздаването,просто се увличаш с това да е супер реален.
  13. И защо трябва да не е истинско и супер реално.Трябва ли да е непременно фрапиращо,а може би да включи и извънземни. Дай да прочетем нещо и от твоя милост,моля !
  14. Аз не съм пи никъде, че няма предупреждение !
    Просто пдведен от предишните истории си казах: НЕ МОЖЕ ДА Е ЧАК ПЪК ТОЛКОВА ........
    И наистина всичко се четеше с увлечение до момента на изненадата със скороговорката иииии, спрях до там !

    директора на БАХУРНИЯ завод !!!
  15. Аз не съм писал никъде, че няма предупреждение !
    Просто пдведен от предишните истории си казах: НЕ МОЖЕ ДА Е ЧАК ПЪК ТОЛКОВА ........
    И наистина всичко се четеше с увлечение до момента на изненадата със скороговорката иииии, спрях до там !

    директора на БАХУРНИЯ завод !!!
  16. Дядо Торбалан,не стига че си вееш пръднята в Сподели, ами и сега и тук ли?!? Ай стига вече,бе!
  17. Персонален сталкер? Поласкан съм :)

    Дядо Торбалан
  18. :00 през нощта е, а Аз отново не спя, взирам се в безмълвните стени на мрачната си стая и имам чувството че поне те са с мен, и че поне те ще ми проговорят .. Но Уви - те продължават да мълчат, сякаш тяхното мълчание отразява знак на болката, на онази тежка и горчива болка пропила ужасът си в тялото ми тъжно и студено ;( И пак си правя мрачни и смирени обиколки из обширните пътеки на интернет пространството, но дори то вече не ми помага, Анонимните сайтове аз до болка изучих и цялата си душа във тях аз излях като кубче лед разтапящо се в топлият ден така душата ми разтопи се сега :(( И Викам отново и плача и проклинам този свят, във който аз съм дистанциран, отхвърлен и презрян ;(( нима за мене няма дори едно малко местенце което да заема в този жесток свят .. нима за мене няма трошичка радост и капчица любов ?! - Защо живея за пореден път се питам аз, защо умирам а съм още жив, нима и смърт не заслужавам, за да сложим край на жалкият ми АД :(( Душата ми е рана тъй дълбока и болката гори ме пак, изгарям аз във нейните окови, безсилен съм да се съпротивя .. ДА аз съм - точно аз съм онзи който никой не прозря, да аз съм точно аз разбитата душа .. навън е тихо, но в душата ми вали, пороен дъжд угася и поредната искра живот .. ще дойдеш ли за да живея Слънце мое, знак на моите мечти .. ? ще дойдеш ли за да мога аз отново да се смея макар и трудно в този свят ?! имаш ли честта да ми покажеш че има истина и благодат във тос живот ? - защото аз не вярвам вече в нищо и болката погубва ме сега :((( търся те, не спирам макар и със умиращо сърце, поредна изповед за тебе пиша, но теб те няма пак и пак .. взирам се дали не си в дискотеките, не не си - там са другите онези които ме презират, онези за които аз не съм човек .. питам се дали не си по пейките на някой хубав и обширен парк - не и там не си .. може би си като мен и си затворена там някъде в самотната си стая, може би дори в момента пишеш исповедта която пиша аз, може би и ти се питаш има ли човек за теб, имали сърце което тъй жаден за любов живот живее .. има ли или го няма ??? но съществуваш ли или си просто мит който е смирено недоказан и лъжа се отново АЗ - може би те няма а може би си там някъде накрай света, но животът тъй жесток е и хубавите хора не събира той .. държи ги разделени и дори във нета техните съдби не се пресичат и умират тези празни и болезнени души ;( умират с жажда за живот .. хей приятели във вас вече не вярвам защото с нож пробихте моето истрадало сърце, като копие безмилостно ме закопахте и разбихте моите мечти .. ДА знам за вас съм различен нали ?! защото аз съм затворник, аз не съм по дискотеки, аз не се шляя нийде по пътищата аз съм си у нас и теша се чакайки сродната душа .. но няма - тя не идва, идва само болката породена от изродкинята наречена самота - единствена до мене тя е в мрака непрогледен ... гледам младежи как се обичат, чувам смехът им . усещам мечтите им .. нима те го заслужават ? - а АЗ не .. нима съгреших някъде в нареждането на пъзела .. може би загубих най важната частичка без която пъзелът е празен и свиреп .. Не Знам, аз нищо не знам, аз съм грешка която никой и никога няма да приеме .. аз съм различният а различните са презряни и рънявани нали ? никой не го боли за сърце което умира заробено в мрака на нощта .. никой не го боли че кръв се излива от разпокъсаната ми душа .. никойй .. ;( Няма Слънце в моят ден, Няма приятел, нито приятелка в моите самотни дни .. дори на празниците аз отново плача но с плач не се оправя нищо знам .. но как да не плача като дори сега сълзи отронват се от тъмните ми очи . те просто идват без да ги поискаш и отиват си когато те решат .. Довиждане Читатели, историята на отшелника приключва, завинаги омразен и самотен си отива тойй .. с очи отворени за щастие и нежност, оскърбен и до болка огорчен .. оо г-жо Тъгаа ти спечели .. ти уби моята душа .. ти спечели и разби ме, сега съм мрачен и безсилен и не мога вече да се боря с тебе аз .. :((
  19. авторе браво хубав разказ ,малко дълго безмислено начало ама е хубав.Ти си казваш ,че е педалски какво толкова се възмущават.И на мене ми е влизал и то не един път такъв .Първия път ми се ревеше направо и потекоха сълзи ама мерака е голям но да те пори як дебел кол не е за всеки .Автора описва и емоцийте добре това да си в ръцете на ебач с такъв кур и като го вкара разбираш какво е да си обладан наистина и да си в ръцете му.Браво авторе при условие ,че не си педал като мене и някой от коментаторите си написъл хубав разказ за мъжко ебане.
  20. Благодаря! Това е един от недостатъците на sexsluchki. Липса на категории. Така например в literotica, най-мащабния портал за еротична литература, този разказ щеше да цъде в секция Transgender & Crossdressers - Erotic tales of gender bending fun.
    Началото всъщност беше три пъти по-дълго, имаше сцена с бившата съпруга, както и няколкодневен флирт с Теди, но го орязах, така или иначе повечето читатели прескачат направо на ебането.

    Дядо Торбалан
  21. готино разказче прииска ми се такъв ебач .да ме дави с кура и да ми го набие яко в халката ще боли отначало не съм ебан от лятото ама ще е сладка болка

Коментар:
Език:
Въведи Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало (четиредесет и две):